Захари Бояджиев
| Захари Бояджиев | |
| български просветен деец | |
| Роден |
около 1840 г.
|
|---|---|
| Починал | 1910 г.
|
Захари (Захария) Дойчев Бояджиев е български възрожденски просветен деец в Източна Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бояджиев е роден около 1840 година в град Хасково, тогава в Османската империя, днес в България. Учи в Пловдив при Йоаким Груев. Владее няколко езика. В 1869 година става учител в село Гайтаниново. Училището му постепенно се превръща в център за подготовка на българските учители в Източна Македония - Неврокопско, Драмско и Сярско. Бояджиев поддържа кореспонденция със Стефан Веркович и пише във вестник „Македония“. В 1869 година Бояджиев свиква в Гайтаниново Народен събор на представителите на българските общини в Източна Македония, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.[2] Учителства също в Сопот (1865), Струмица и Хасково (1872 – 1873), където активно участва в дейността на местното читалище.[3]
За него Васил Кънчов пише следното:
| „ | В Узунджово чрез свои познати търговци гайтаниновци условили един от добрите Груеви ученици — Захария Бояджиев. Младият момък бил посрещнат в Гайтаниново с голяма радост. Той почнал да преподава на български и в скоро време при него се събрали всичките даскали от околността, които дотогава преподавали гръцка книга, да научат български. Тук се събрали прежният гайтаниновски учител Прокопов, либяховския учител Георги, който отвори училището в Броди и Старчища, учителят от Белотинци и др. За късо време успехите били превъзходни и Бояджиев спечелил голяма слава в околността.[4] | “ |
Захари Бояджиев умира в 1910 година.[5][6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 88.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 110.
- ↑ Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.217.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 109.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр. 403.
